Being human.

Днес влезе отново един клиент, който по принцип е доста бъбрив. Докато си каже това, заради което е тук изприказва още 3600 приказки и накрая пак не си разбрал защо реално е тук. Е, влезе и попита дали сме намерили „капачки“. Има в предвид металната пластина на компютърна кутия, която стои отзад и закрива отворите, където няма стърчащи букси от даден хардуер. Отговорих, че нямаме. Каза, че имал проблем с компютъра, но не знаел какъв – децата му го правят на луд. Преди малко се върна видимо ядосан. Остави си компютъра. Попитах го какъв е проблемът – не знаеше, не можеше да отговори, защото децата му не му обяснили. С влизането каза, че е взел 30 лева на заем от съсед. От всичко изприказвано разбрах, че работи в Горна Баня и явно товари и разтоварва  с мотокар вода. 

Хора, ценете родителите си. Отнасяйте се към тях с респект, защото често те ви търпят тъпотиите. Понякога мълчаливо, понякога не толкова. Стана ми жал за човечеца, защото за да ям аз трябва да взема от него пари, а той не е виновен, че децата му, които и двамата са студенти, са дебили. Не, без извинение. Т’ва е тотално безхаберие и безразличие към човека, който те е възпитал, хранил и обичал и ще те обича докато е жив. Явно е достатъчно добродушен, че да не тропне с крак и да не им каже да се вземат в ръце, което реално е негова грешка, но това нямаше да е така, ако на хората около него им пукаше. 

Той просто се опитва да си изхрани семейството.

Advertisements

One thought on “Being human.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s