Ей така.

Понякога, когато се опитваме да бъдем добри с някого, да сме учтиви или просто се опитваме да поддържаме някакъв контакт оставаме криво разбрани. Нямам идея защо се получава така. Сякаш се вглъбяваме в идеята, започваме да обмисляме всяка дума и накрая излиза страшна простотия от устата или пръстите ни (текст). Истината е в спонтанните и необмислени неща доста често – каквото и да кажем в такива моменти то определено ще бъде неподправената истина. Тъпото е, че по някога просто правиш някакъв жест или просто си добронамерен, а те посреща лавина от щуротии, които не си заслужил.

Истината е, че явно си го заслужаваме, защото мислим прекалено много. Much thinking – no pleasure. Или ни пука прекалено много и взимаме всяка дума навътре. Ще ни мине. Уж.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s