Никола Тесла

Image

 

Вероятно малко от вас са чували за този човек. Историята му е дълга, необикновена и смело мога да кажа – специална. Ще цитирам текст, на който попаднах. Не съм пипал правописа, като изключим някои дреболии.

Тесла се ражда в полунощ на 9 юли 1856г в хърватското село Смилян. Родителите му са сърби, баща му е православен свещеник. Когато Тесла е студент втора година в Политехниката на Грац (Австрия), училището получава от Франция „Динамото на Грамо“. Тела е възхитен. Машината обаче се поврежда често и хвърля искри на всички посоки. Тесла смята, че проблемът може да се реши, когато се направи динамо без четки. Неговият професор заявява, че идеята е сходна с тази за вечния двигател, но Тесла се заема с проблема и работи над него през останалата част от престоя си в Грац. Тази работа го навежда на мисълта за практическата употреба на променливото напрежение.
През 1880 г се премества в Пражкия университет, но работата му е прекъсната от сериозен нервен срив, след който сетивните му възприятия остават толкова изострени, че чувал кацането на мухата върху масата като “глух тътен”. След известно време се възстановява и един следобед, докато се разхожда с приятел в градският парк на Будапеща , чува пасаж от “Фауст” на Гьоте и изведнъж го осенява такова прозрение, че вижда съвсем ясно в съзнанието си един съвършено нов тип динамо – решение на проблема, с който се занимава от години. Той се базира на въртящо се магнитно поле и работи с променливо напрежение.
Две години по-късно Тесла отива в Париж и постъпва на работа в „Континентал Едисън Къмпани“. Това е първата стъпка в кариерата му, която го издига на гребена на вълната от изобретения в областта на практическата употреба на електричеството и която е причината той да бъде наречен “човекът, който изобрети двадесети век
През 1883 г Тесла е изпратен в Страсбург (Германия), за да разреши сериозните проблеми с електрозхранването на новопостроената ж.п. гара.(По време на официалното откриване част от стената се срива вследствие на експлозия, причинена от късо съединение и уплашва присъстващият германски император). В случай на успех на Тесла е обещана значителна парична награда. Германия обаче не му допада. Строгият протокол и условностите го дразнят неимоверно. Въпреки това той свършва работата, за която е изпратен и дори успява да конструира първия си индукционен двигател.
През пролетта на 1884 г елетрозахранването е одобрено и прието от германското правителство и Тесла се завръща в Париж, където обещаната награда се превръща в бюрократичен кошмар. Разочарован, той напуска работа, разпродава скромното си имущество и отплава за Америка. По пътя изгубва билетите и парите си и се озовава в Ню Йорк само с няколко стиха, планове на летателен апарат и 4 цента в джоба. Въпреки сполетелите го беди той не губи и частица от гениалната си изобретателност и успява да впечатли Томас Едисон, пионера на електричеството в Америка. Компанията на Едисон е монтирала електрозхранването на кораба “Орегон”, най-бързия пътнически кораб за онова време, но системата отказва и спускането на вода е отложено. Тъй като надстройката на “Орегон” е направена след полагането на електрическата инсталация, повредата е трябвало да се отстрани на място, нещо, което не е било по силите на инженерите на Едисон. Една вечер Тесла отива на кораба, работи цяла нощ и в 5 часа сутринта заявява на Едисон, че всичко е наред. Едисон му предлага работа като негов личен помощник.
Сътрудничеството не е леко и когато една обещана премия не се материализира за втори път, Тесла напуска. Но неговият талант вече е привлякъл вниманието на доста инвеститори, които го увещават да основе собствена осветителна компания. Той усъвършенства лампата с волтова дъга и я прилага успешно за осветление на заводи и улици. През април 1887 г основава „Тесла Електрик Къмпани“ със значителни средства за построяване на лаборатория и модерни работилници. Тесла съответно забравя изобщо за лампата с волтова дъга и се заема да конструира двигателя с променливо напрежение , който го е обсебил още от студентските му години.
Работата се развива точно така както си я представя , и през 1888 г е сключен договор за серийно производство с Уестингхаус Електрик Къмпани от Питсбърг. Джордж Уестингхаус закупува от Тесла патента за цялата многофазна система от променливи генератори, трансформатори и двигатели и така започва Голямата търговска битка между Уестингхаус и Едисон.
До този момент Едисон, както всички пионери в областта на електричеството, работи с постоянен ток, или насочено движение на електрони , което не променя посоката си – това, което и днес получаваме от батериите и акумулаторите. За разлика от него , променливият ток сменя посоката си в зависимост от зададеният цикъл. То може да започне от нула , да нарасне до максимална стойност, да намалее отново до нула , да промени посоката си, да достигне максимума в обратната посока… и така да повтаря целия процес до безкрайност. Броят на циклите в секунда се нарича честота на тока. Обикновената домакинска техника работи с ниска честота – от 50 до 60 цикъла в секунда, но уреди като телевизори, радари и средства за микровълнова комуникация изискват много по-високи честоти. Днес системите, работещи с променлив ток, са толкова обичайни, че никой дори не си представя света без тях. Но през 80-те год на 19 век променливият ток е съвсем отвлечена идея. Тъй като правия ток е една напълно безопасна форма на електричество – не можете да получите токов удар, като хванете изводите на акумулатора, – Едисон, който е инвестирал значителни средства в този бранш, заклеймява променливия ток като смъртоносен капан. Но чак до 60-те год. на 20 век преобразуването на правия ток във високи напрежения, необходими за пренасянето на далечни разстояния, не е неикономично. Точно този ценообразуващ фактор довежда до широкото разпространение на променливия ток, въпреки потенциалната заплаха за живота, която представлява. Само след няколко години променливият ток захранва индустрията и осветява домовете навсякъде в САЩ, а не след дълго и в целия свят. Той става движещата сила зад практически всеки значителен напредък на 20-ти век.
Той е бил гениален инженер, но не толкова гениален бизнесмен. През целия си живот той не спира да изобретява технологии, системи и уреди, които могат да се нарекат единствено революционни, но като правило продава патентите за нищожна част от реалната им цена. Вследствие на това той не само завършва дните си в бедност, но и обществото бързо забравя огромния му принос за развитието на съвременните технологии. През 1915 г въпреки очакванията той не печели Нобелова награда и макар две години по-късно Американският институт на електроинженерите да го удостоява с най-високото си отличие, наградата носи името на някогашния му работодател. Тесла е награден с Едисонов медал.
В последвалите години репутацията на Тесла запада още повече. Всеки ученик знае кой е Едисон, но много малко могат да посочат дори едно от незаменимите изобретения на Тесла. След смъртта му през 1943 г се случва нещо още по-неприятно. 
Животът и работата на Тесла стават обект на поклонение на някаква секта, която твърди, че той е бил ръководен от извънземни и че е изобретил фантастични машини, които правителствата криели. И тъй като са налице множество действителни факти, които биха могли да подхранват тези спекулации – Тесла наистина изобретява забележителни машини и е вярвал, че е доловил от космоса радиосигнал с изкуствен произход – неговото име все по-рядко се приема сериозно.
Няма обаче никакво съмнение, че това е абсолютно неправилно. Списъкът от доказаните му изобретения е впечатляващ:
Той експериментира с уред за проекционен контрол, подобен на този, използван от Вилхелм Рьонтген през 1895г
Разработва лампа с волтова дъга, наречена въглеродна лампа.
Експериментира с електрическия резонанс и различни методи за осветление.
Провежда в лабораторията си демонстрации, по време на които захранва лампа с ток, протичащ през тялото му (Тези опити са типични за него лекомислен отговор на обвиненията на Едисон, че променливият ток е опасен).
През 1891 г изобретява Намотката на Тесла, която и до ден днешен се използва широко в радио – и телевизионните апарати, както и в друго електронно оборудване.
Проектира и монтира осветлението на Първото колумбово изложение в Чикаго 1893 г
Спечелва договор за първата водноелектрическа централа на Ниагарския водопад – съоръжение, което носи неговото име и патентен номер.
– През 1898 г обявява, че е конструирал лодка с дистанционно управление и демонстрира откритието си пред тълпата в Медисън Скуеър Гардън.
През 1900 г (когато Маркони заявява патента си за безжичното радио), Тесла вече е изобретил първата в света радиоразпръсквателна станция, конструирана въз основа на откритията, които е направил 12 месеца преди това. Тази станция , разположена в Лонг Айлънд в Ню Йорк, е финансирана от Дж.П.Морган.
Като гаранция на заема от 150 000 долара, които получава от Морган , Тесла залага 51 процента от патентните си права върху телефонните и телеграфните системи. Планът им е да създадат световни комуникации и което е учудващо, включително и оборудване за разпространяване на образи. Експертите са единодушни, че Тесла е изобретил технология, чрез която това може да се направи. Но Проектът е изоставен, тъй като Морган оттегля подкрепата си заради финансовата криза и технически проблеми.
След краха на любимия си проект Тесла прехвърля вниманието си към други теми. Но липсата на средства е причина идеите му да не стигнат по-далеч от тетрадките с изчисления. Започва продължителен и бавен период на упадък. През целия си живот той страда от множество болести, развива и прогресиращ патологичен страх от микроби. Прави изявления, че е открил начин за контакт с други планети и че е изобретил смъртоносен лъч, който може да унищожи 10 000 самолета от 380 километра.
До някое време, като имат предвид миналите му успехи, редакторите са склонни да го възприемат сериозно, но когато заявява, че едно от новите му изобретения може “да разцепи Земята на две като ябълка”, общественото мнение негласно го обявява за луд. Въпреки това инженерите до ден днешен се ровят в записките му и търсят разрешения на проблемите си. В някои области Тесла все още е възприеман с респект.
През първите месеци на 1899г, когато финансите му са в окаяно състояние, с Тесла се свързва с Ленърд Къртис от Колорадо Спрингс Електрик Къмпани и му предлага земя и “колкото електричество пожелае”, за да премести лабораторията си Колорадо Спрингс. Тесла е съгласен, но не разполага с пари. Приятелят му Джон Дж. Астор, собственик на хотел “Уолдорф-Астория” му заема 30 000 долара. Изгражда се временна лаборатория и Тесла се премества в нея през месец май същата година. С него идва и част от техническия персонал, както и един инженер на име Фриц Лауенщайн.
В този момент от живота си Тесла се занимава с една уникална разработка – безжичен пренос на електроенергия.
Докато чака да се монтира нужното оборудване, провежда поредица от опити със светкавици. Той е убеден, че ако успее да конструира безжична система за пренос на електричество, тя ще може да пренася милиони волтове напрежение. Необходимата за това енергия се генерира от светкавиците.
Мястото на което се намира, е съвсем подходящо за целта. Планините на Колорадо, където е построена лабораторията, са изложени на непрекъснати електрически бури със светкавици с огромен интензитет. Понякога последиците са неприятни. Една светкавица разрушава почти изцяло лабораторията. Тесла търпеливо я построява наново.
Експерименталната електростанция представлява подобна на хамбар квадратна постройка с дължина 30 м. От средата на високия 25 м покрив се издига дървена пирамида, висока почти 24 м. От центъра на пирамидата стърчи 6 метрова мачта, увенчана с медна топка с диаметър 90 см. Високоволтов кабел свързва мачтата с апаратурата в лабораторията. Очевидно е, че идеята на Тесла е мащабна… и несъобразена с оборудването. Той възнамерява да осъществи радиоразпръскване, като вибрациите се разпространяват от самата планета.
Един от първите проблеми, с които Тесла се сблъсква, е дали Земята притежава електрически заряд. Ако не е така, то докато започне да вибрира, тя ще погълне огромни количества електроенергия. Но за свое голямо облекчение той открива, че планетата наистина притежава електрически заряд – и то с много висок потенциал. Освен това изглежда има природен механизъм, който го поддържа.
В процеса на работа Тесла прави и друго откритие.
На 3 юли източно от колорадската лаборатория се разразява жестока буря. Светкавиците просто се сипят. Тесла регистрира с оборудването си силата на зарядите и забелязва, че с отдалечаването на бурята тя намалява. Това е съвсем в реда ма нещата. Въз основа на предишните си наблюдения Тесла подозира нещо интересно.
Той изчаква и следи уредите. Не след дълго те отчитат, че бурята се приближава и става все по-силна, а уж е отминала. Показанията достигат максимални стойности, намаляват до нула… и всичко започва отначало. След като наблюдава този факт многократно, Тесла стига до единствено възможния извод: онова, което наблюдава, са стоящи вълни , породени от бурята. Което означава, че планетата представлява един огромен електрически кондензатор. :”Оказа се както предполагах, не само е възможно да да се предават безжични телеграфски съобщения, но цялата планета може да вибрира с модулациите на човешкия глас, и нещо повече, енергията може да се предава навсякъде по Земята без никакви загуби”.
Тесла прави опит да пресъздаде буря в лабораторни условия, като възпроизведе светкавица на върха на 60-метрова кула. Опитът му успява. Той генерира светкавица с дължина 40 м, която на свой ред поражда гръмотевица, чута на разстояние 24 километра, тя обаче изважда от строя електроцентралата, която захранва лабораторията. Изкуствената му светкавица е генерирана от вибрациите на самата Земя. Това е постигнато, като е нея се напомпва електричество с ритмична пулсация. Получава се резонанс и подобно на маршируващите войници, които разрушават мост, силата на ефекта далеч надвишава тази на пораждащото го явление. Подвижните вълни с център Колорадо Спрингс се разпространяват в разширяващи се окръжности и обхващат цялата планета. След това дължината им намалява, но нараства интезитетът им, докато накрая се концентрират в една точка между Индийския и Атлантическия океан, точно от срещуположната на Колорадо Спрингс страна на планетата.
Резултатът е възникване на огромен ел. южен полюс, чието местоположение е белязано от вълната с висока амплитуда, която се повишава и понижава в унисон с апаратурата на Тесла, намираща се на хиляди километри разстояние в Америка. Възниква електрическо ехо , което поражда същият ефект в Колорадо Спрингс и причинява резонанс в планетарен мащаб.
Ако Земята беше идеален проводник, резонансът щеше да достигне такава амплитуда, че цялата планета щеше да се разпадне. За щастие Земята не е идеален проводник и идеалният резонанс е невъзможен.
Тесла си дава сметка, че след като Земята веднъж започне да осцилира, цялата й повърхност се превръща в енергиен източник. Необходимият за оползотворяването й уред е относително прост и се състои от намотка за настройка , кондензатор, връзка към земя и метална антена, висока колкото къща. На теория това оборудване би позволило електричеството да се “насочи” към домове и заводи, без да са необходими никакви проводници.(Точно заради това си откритие Тесла изчезва безследно, учениците му също, а записките му са унищожени).
Тесла проверява новата си теория. Успява да захрани 200 едисонови лампи с обща мощност 10 000 Вт, без проводници на разстояние 42 километра. Точно тази демонстрация склонява Дж.П.Морган да финансира неуспялата разпръсквателна станция в Лонг Айлънд, която е трябвало да разпространява не само звук, образ и послания, но и електрическа енергия.
Приживе Тесла не посвещава никого в техническите подробности и след мистериозната му смърт не остават или не се намират никакви записки.
И тъй като в основата на експериментите на Тесла стоят същите принципи на резонанса, които Дън смята, че са налице в Хеопсовата пирамида, напълно е възможно древните египтяни да са успели да решат проблема още преди хилядолетия. Ако това е така, то това научно постижение не е първото, с което ни превъзхождат.

Източник: http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,1114.msg78662.html#msg78662

Попаднах и на доста дълга статия на руски. Не знам езика, но ето го линка, ако някой разбира и му е интересно: http://nepoznannoe.org/HTM/tesla1.htm

По-нататък ако попадна на още нещо интересно, което го няма тук ще го споделя. Приятно четене 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s