Разни хора

Последната седмица беше интересна откъм срещи със странни хора…или по-скоро не странни, ами Хора. Да, с главната буква.

 

От време на време през офиса ни минава един мъж, бездомник е, по начина, по който говори мога да предположа, че има и здравословни проблеми. Минаваше и питаше колегата за цигари – той му даваше, какво е все пак една цигара. Минаваше през 1-2 дни и така искаше цигара, но винаги от далеч, държеше се добре, не нахалстваше и ако не бяхме отворили вратата на офиса не се качваше по стълбите, ами се подаваше отдолу и от там говореше. Днес се престраши за 2-ри път да се качи до горе, да отвори вратата и да влезе. Казах му, че колегата го няма, а аз не пуша. Изненадах се, защото ми поиска стотинки. Попита дали имаме боклук за изхвърляне или нещо от сорта, да ми свърши услуга. Това ме наведе на мисълта, че той наистина няма какво да яде и е гладен. Бръкнах си в джоба – флашка, дъвки и някакви стотинки. Събрах му ги всичките, стойност 0,65 лв. Огледах по бюрата из офиса – нямаше други. Дадох му ги…честно казано не очаквах това, което последва – пред офиса имаме баничарница. Видях го как с бавна крачка се запъти натам и зави към баничарницата. Останах втрещен…не очаквах. 

Пак ще му дам.

 

Преди 3 дни стоях срещу пазара на Римската стена, бях седнал на оградата на ректората на УАСГ и хапвах. Пред мен се спря много възрастен човечец. Попита ме „Сладко ли е?“. Кимнах за потвърждение, дъвчейки. Приближи се. Помислих си, че ще ми поиска пари или нещо подобно. Вместо това ме попита кой курс съм – отговорих му. Разказа ми, че има 5-ма внуци, никога не им говорел сериозно, винаги се шегувал с тях, но знаел, че ще намерят истината в думите му. Говорихме си няколко минути за тях, как едно време били казвали на гевреците „студентска закуска“ и още куп други неща. Говорихме си за живота и обучението извън страната, как и той някога е учил в Москва и така нататък. Човека макар и прехвърлил 80-те беше доста истински, не беше забравил кой е. Приятно ми беше да си говоря с него, явно разбираше каква е ситуацията сега в страната, помнеше каква е била преди и си беше направил правилно изводите. След малко каза: „Чакай малко!“ и бръкна под палтото си, извади прегънат на 4 лист, от който се подаваха банкноти. Изтръпнах, помислих, че ще ми даде пари, не знам защо си го помислих, но ми мина през акъла! Вместо това извади от там една картичка подписана от Райна Кабаиванска за Васил Юруков. Явно това беше именно той. На гърба на картичката пише „Разделителна картичка в моята книга. Операта – Библия за богати. Малки – децата са ангели. Амин… В.Ю.“ Отпред пише „На д-р. Васил Юруков с най-сърдечни пожелания за успехи и радост.“ И отдолу стои името на Райна Кабаиванска – ’71. Картичката изглежда като минала през принтер скоро – на предната страна в лявата половина е лика на въпросния дядо, а отдясно стои лика на Райна Кабаиванска. Не знам дали ги продаваше, за да си добави някой лев към пенсията, не съм го виждал преди в този район, а определено щях, защото вече 8-9 години съм всеки ден там. Стана ми супер странно, почувствах се объркан. Благодарих му. Попита ме как се казвам, стисна ми ръката, пожела ми здраве и щастие, да си заведа приятелката на опера и лек ден. 

Останах удивен…този човек ще го помня винаги, картичката ще я пазя и ще бъде моят разделител за книги. Рядко оставам с приятно усещане след срещата ми с даден човек…особено неочаквана такава. 

Advertisements

2 thoughts on “Разни хора

  1. Здравейте, и на мен ми се случи нещо подобно със същият човек – Васил Юруков. Той е невероятен идваше в магазина където работех преди 1 година, беше много възпитан, галантен, внимателен и симпатичен за неговите години. Казваше ми мадам “ Симпатико“ 🙂 купуваше си кафе от моя магазин и винаги много разговаряхме……за операта – неговият живот, операта – неговата страст, за внуците му и много, много други неща….Имам същите ксерокопия каквито на вас ви е дал, даже почти цялата книга, която той искаше да бъде издадена за операта, с автографи от тогавашните звезди, с много снимки. Повода да потърся нещо в нета за него беше това, че днес си разчиствах шкафчето и попаднах именно на тези страници от него. Беше ми интересно дали тази книга е успял някой да я издаде, защото имаше човек, който му беше обещал. Според мен той искаше да предаде на хората неговата любов към операта. Не познавам такъв човек и аз! Много се радвам, че е жив и здрав, защото когато последно го видях преди около година даже може да са и 2 имаше здравословни проблеми. Желая Ви от все сърце да имате късмет да го срещате често, ще Ви обогати както направи с мен! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s