Край.

Скоро не се бях мяркал. Не, не си хванах гадже, хахаха…просто така се стекоха нещата. Вече се водя семестриално завършил хидроинженер. Но някак не се чувствам горд…не се чувствам сякаш съм постигнал нещо велико, страхотно, непостижимо. Напротив…нищо не е приключило. Чакат ме още изпити, чакат ме още проекти, чака ме и дипломна работа. И след това какво ? Нищо, нещата си остават на същия хал, защото в тоя сектор инвестиции и работа почти няма. Някой ще каже „Глупости! Нищо не разбираш, та ти едва завършваш.“ и ще бъде прав…но за себе си. Виждам и знам достатъчно, че да си направя извода, че за да оцелея нататък ще ми трябва нещо повече от едно висше и ‘инж.’ пред името, което не знам дали ще се почувствам горд да нося някога. 

Квото сабя покаже, ако докато покаже не взема да се преквалифицирам в нещо друго, щото идва втората и по-важна магистратура в Университета на Живота.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s