Лятно щастие

За всеки е различно. За мен е в хората, с които изживяваш супер яки моменти. В момента текат последните топли дни, лятото се изнизва по чорапи и ни оставя в обятията на есента. Това лято не отидох нито веднъж на море. Не отидох дори до някой от басейните около София. Нося си тена на тениска и къси панталони и въобще, ама въобще не ме интересува. Защо ли? Защото имах толкова яко лято, колкото не съм имал от…всъщност, никога.

Нашите си строят къща. Със сестра ми сме всеки възможен уикенд при, тях и им помагаме с каквото можем, за да не се мъчат само двамата. Да, сами си я строим. Имахме помощ от приятели само за 3-4 дни, когато работата беше най-тежка, но през останалото време се справяхме сами с всичко. И кое му е якото ли? Якото е, че се трудя, за да остане нещо след нас. Някой някога ще попита на кого е била тази къща, кой я е строил? Ще му отговорят: „Семейството, което живя тук, си я построи само.“. Стъпка по стъпка, вървим към финалът. Не е лесно, но … нещо продължава да ни мотивира да я завършим.

Някъде измежду десетките кубици бетон, които наляхме, с още 7 човека от фирмата, в която работя, се организирахме и заминахме на кратко пътешествие из Европа. Посетихме 8 града в общо 6 държави и навъртяхме близо 3300 км. Адски много емоции. Мислех да описвам тук всичко с пост за всеки град, но изживяхме толкова много за 9 дни, че не съм сигурен, че мога да опиша всичко, за да е лесно четимо. Преживяването беше уникално и въобще не ми се прибираше. Въобще.

Стигнахме до вкъщи в самия край на август. Баща ми вече беше започнал да работи по покрива. Отидохме през уикенда със сестра ми при тях, оставаше цяла една страна за коване и покриване с хидроизолация, а прогнозата за следващия ден беше дъжд в сериозни количества. Седяхме от сутринта до тъмно, за да завършим всичко и успяхме. Чувството да завършиш нещо подобно преди природата да го унищожи е жестоко.

Вечерите с верни приятели, в които хапваме и пийваме нещо домашно направено са просто черешката на тортата. Тортата, която животът, който си избрал да живееш, ти поднася.

Въобще не съжалявам, че не отидох до някой басейн, че не отидох на море, че не лежах безцелно по цял ден вкъщи, за да гледам сериали, въобще не съжалявам, че имах най-якото лято до сега.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s