Буря

Гора. Тъмно е от 2 часа, излиза вятър, който постепенно се засилва и пилее все по-усилено посипалите се по земята листа. Веранда. Застанал съм зад теб, прегърнал съм те, чуваш дишането ми леко да ехти в дясното ти ухо. Проблясва светкавица. Наближава буря.

Температурата пада с няколко градуса, усещам как кожата ти настръхва. Проблясва нова светкавица, броя до 9 – бурята е на около 3 км от нас. Прегръдката ми около теб се затяга. Първите едри капки дъжд ехтят по листата – бурята ще бъде силна. Вятърът свири своята разрушителна песен, стрелкайки се на пориви измежду дебелите дънери на величествената гора, която ни заобикаля от всички страни.

Докато си шепнем тихо, постепенно дъждът се засилва и звукът от разбиващите се неумолимо капки дъжд започва да заглушава пукотът на камината зад нас. След секунди вече не я чуваме, присъствието ѝ усещам само с гърбът си. Под верандата е сухо, сгушена си в мен. На по-сигурно място от моята прегръдка не можеш да бъдеш.

Не след дълго бляскащите светкавици биват мигом последвани от ехтящ гърмеж, сякаш някой древен бог се е развилнял. Бурята е в своя пик. Обръщаш се към мен, докосваш устните ми със своите.

Изведнъж всичко заглъхва и спирам да чувам разразяващата се край нас буря. Мога да чуя само и единствено как учестено бие сърцето ти и да усетя ръцете ти по себе си.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s