Изгрев

Едва втората седмица на септември е, а сякаш вали от началото на август. От цели 11 дни не е спирал да се сипе, всичко е подгизнало. Ако автомобилите по улиците имаха души, джобовете на посивелите им роби щяха да са пълни с вода, мъка и ръжда. Обявиха бедствено положение преди седмица, реката извън града е започнала да излиза от коритото си и от „Гражданска защита“ се опасяват, че ще разруши дигите и ще ни залее. Стискам палци да не успее. Не си ходила на работа откакто започнаха патрулите за вечерния час, вече двама души се удавиха. Смелчаци или глупци – никой не знае. 

Тъй като храната ни свърши, ми се наложи да отида до близкия патрул и да ги помоля да ме пуснат да отида до центъра на града, за да намеря работещ магазин. Къщата ни е в покрайнините на това забравено от Космоса място. Качих се в джипа, долазих до патрула и се опитах да говоря с тях. След като осъзнаха, че наистина сме останали без храна вкъщи, ме пуснаха. Обещах да взема нещичко и за тях, горките, изглеждаха ужасно. Явно има недостиг на хора и  тези двамата висят тук от поне 3 дни. След около час шофиране, стигнах до центъра, където канализацията все още работеше на места и асфалтът беше под само 20см вода. Взех колкото можах разнообразни консерви, любимия ти шоколад и бутилка от онова френско вино, чието име не помним, познаваме го само по етикета, но никога не ни стига. 

След още час и половина долазих до вкъщи. Пътьом оставих малко храна на патрула – те така се зарадваха, че почти ме взеха за събеседник. Успях да се измъкна след само 3-4 минути полицейски истории от едно време, махнахме си за довиждане и отминах. Когато се прибрах те намерих на дивана – четеше Ремарк, а две годишният ни маламут лежеше пред камината. Прекрасна сиво-бяла козина, кръстих я Кис, защото като беше малка, я целуваше повече отколкото целуваше мен. Като ме чу да влизам, тя се изстреля сякаш не ме беше виждала цяла вечност. 

Понякога на шега ти казвам, че тя ме обича повече от теб, ти се усмихваш дяволито, тръпчинките ти изпъкват и очите ти проблясват характерно. Обожавам това изражение. Влюбих се в тези очи и начина, по който се изненадваш – сбръчкваш нос, очите ти се разширяват и след това се усмихваш широко. Усмивка, която за мен е безценна. 

Затвори книгата си, обу пантофите и грациозно закрачи след Кис. Свалих дъждобрана, палтото, подадох ти покупките и получих целувка за награда. След като закачих всичко по закачалката и се подсуших, дойдох да ти помогна да разопаковаме и приберем напазаруваното. Вероятно щеше да ни стигне за поне още седмица, за което време се надявам целият този ужас да е приключил и да можем да се върнем към нормалния си начин на живот.

А до тогава, можехме да се възползваме от всичкото това време, прекарвайки го един с друг. Дните минаваха в готвене, книги, прегръдки, целувки, страстен секс, шеги и закачки. Разказвах ти всичко, което знам за Космоса, направих от палачинки модел на вълна Цунами, който докато унищожавахме с обилно количество шоколад, се смяхме докато не подгизнаха ръкавите на дрехите ни от бърсане на сълзи. Ти ми разказваше за детството си в Украйна, а аз не спирах да се шегувам, че си луда рускиня. Това до толкова те дразнеше, че се хвърляше на врата ми, преминавахме в боричкане и накрая се озовавахме на пода, а Кис ни гледаше от вратата и сякаш не ѝ се вярваше, че всъщност ние сме възрастните в тази къща.

Беше вечерта на 14-я ден. След като вечеряхме, отворих бутилката вино, която бях купил преди няколко дни и налях в две чаши. Пуснахме си тиха музика и седнахме на дивана пред камината. Вероятно скоро щяхме да заспим, но не ни интересуваше. Остави чашата си на масичката отстрани и положи глава в скута ми. Един кичур коса се беше разлял по лицето ти, с нос го побутнах настрани и ти залепих няколко целувки по бузите и носа. Не можех да спра да галя лицето ти. Ти си удивителна. Наведох се отново и целунах устните ти, а ти се завъртя леко настрани, сгуши се и поиска да ти разкажа някоя история. Разказах ти как преди месец, докато беше на командировка, с Кис отидохме в близката гора и нелепо се загубихме, защото изпуснах компаса по път, лутахме се няколко часа и накрая все пак успяхме да излезем до някакъв широк път, където се качихме на стоп при един мъж и все пак успяхме да се приберем преди мръкване. Гледайки те как заспиваш, усетих как и моите клепачи се затварят. Преместих се до теб, пъхнах лявата си ръка под главата ти, с дясната те обгърнах и оплетохме пръсти един в друг. Усещах как дишаш равномерно, сърцето ми сякаш започна да бие с ритъма на твоето, дишането ми се успокои и скоро заспахме. 

По някое време се разсъних леко и усетих, че всъщност сме останали да спим на дивана, вместо да се преместим в спалнята. Изглежда съм сънувал, че те нося към леглото, завивам те и те прегръщам отново. Целунах рамото ти, завих те и те притиснах до себе си. Нямах друг избор, освен да заспя отново. Нямах и нужда от друго в този момент. Толкова си красива. Косата ти е разпиляна по гърдите ми, дишаш равномерно, като те целуна по носа и го сбръчкваш насън, сякаш сънуваш, че нещо те гъделичка. Нещото е наболата ми брада. Получаваш още няколко леки целувки и скоро се унасям отново. Докато заспивах си спомних, че имаше нещо странно в обстановката наоколо. 

Събудих се преди теб, а навън грееше слънце. Реших, че си въобразявам, но скоро мозъкът ми се разбуди съвсем и осъзнах, че не чувам тропота на дъжда по прозорците на тавана. Докато бушуваха разни мисли из главата ми, ти се събуди. Беше се схванала, диванът не е удобен за спане. Станахме, взехме си продължителен душ и се облякохме, за да отидем на разходка. Бяхме свикнали да виждаме небето мрачно, а околността сива и сега сякаш се намирахме в съвсем друг свят. Сякаш беше започнало ново начало. Къщата ни е нависоко и не пострада от наводнението, но не успяхме да се разтъпчем по-далеч от двора ни. Все пак свежият въздух и слънчевите лъчи бяха адски ободряващи. 

Ново начало.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s