Двайсешеснайсе

Гледам на всички ви е била кисела тая година. И за мен не бе от най-розовите. Но. Срещнах доста хора, от които научих по нещо. От някои повече, от някои – по-малко. От някои ще продължа да се уча и през двайсесеемнайсе, други вероятно повече няма да срещна. Или поне не скоро. Но не би имало и значение, защото сами са взели това решение, или с не/удоволствие съм им помогнал да го направят. 

Всъщност научих много за света и още повече за себе си. И смятам да го използвам. Много неща можеха да се развият по друг начин – да се случат така, а не иначе. Но ако нямаше нещо, което да ме дразни, за какво щях да пиша сега? 

Да, доста важни и значими хора си отидоха от тоя свят през тази година. Всички до един родени, развили се и забелязани много преди моето време, с дребни изключения. Но погледнете го така – колко ли важни  и значими хора са се родили през тази година? Колко ли от тия,  сега бебета, след 20 години здрави и големи хора, ще съумеят да променят хода на нечия история? Може би дори на вашата собствена? Значителна част, е отговорът. 

Единственото, за което съжалявам, са войните, гладът, омразата и всичко онова, което ни дели на бели, черни и червени, на либертарианци, десни и комунисти, на християни, мюсюлмани и бедуини, на зелени и сиви човечета и каквото още се сетите, бродещо по тая Земя. Единственото делене, което трябва да бъде от значение, е клетъчното. Всичко останало е булшит. 

Пийс

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s