Промяна?

Зная, че живеем в доста скапано време – всеки гледа да те пусне по пързалката, за да спечели дребно преимущество пред теб. Водят се войни, престъпност, самоизбиваме се с фантастична скорост. Не съм запознат със световната история в детайли, но от време на време ми попада по някоя статистика как периодът, в който живеем е този с най-дълго затишие и липса на войни. Като погледнете реалността, обаче, някак не изглежда така, нали? Особено страните от Близкия изток, за които редовно слушаме, че някой град е под обсада, превзет, унищожен, подложен на бомбардировки или от сорта.

Всичко това някак ни озлоби. Всичко това, заедно с издигането на популярността в обществото, парите и славата на пиедестал, ни озлоби. До едни адски притеснителни нива. Някакъв смахнат дядка с власт в ръцете наскоро спря поданиците на няколко държави от влизане в страната „му“. Защото били заплаха. Расизъм, обиди. Звучи ми сякаш тотално сме се побъркали. Целият ни вид е в някаква масова истерия. И в нашата мила татковина далеч не е по-различно. Дори бих казал, че положението е доста, доста зле. И някак…трудно виждам как би могло да се оправи.

За последните седмици на няколко пъти ми споменаха, че е грешно да приемам по презумпция, че генерално всеки ми мисли злото от самото начало. В действителност, обръщайки се назад, доверието ми наистина е станало доста негостоприемно през последните години. Станал съм доста добър в това да поставям неприятните индивиди наоколо на място, но правейки го не с добро, а с лошо. Някак свикнах да очаквам ножа в гърба, злобата и лъжите, вместо добрите намерения. Заради това и вълкът е двулик. Трябва да се постарая да променя това в себе си.

Защото вече веднъж сгреших.