Overachieving the unachievable

Стоя на дивана вкъщи, изгладил всички ризи в гардероба си от скука и нужда да се фокусирам над нещо за малко, опитвам да изключа всичко останало и да помисля над последните няколко седмици.

От тук нататък наистина мога да правя всичко. Последният ми изпит е история, записан е дипломен семестър и съм на няколко минути от финала на тази щуротия, както наричам моята магистратура. Инженерна специалност, която…може би никога няма да използвам практически. Помогна ми доста да се развия като личност и най-вече да бъда адски упорито копеле, което просто не се отказва от целта си, независимо колко невъзможна изглежда в очите на всички останали. Напоследък ми стана навик да оставям в миналото хора, които просто нямат куража да грабнат дадена възможност, да се насладят максимално на чувство или усещане, да постигнат цел. Имам новина за вас – просто не го искате достатъчно силно. Независимо дали е човек, независимо дали е нова работа, нов живот – няма значение. Можете да сипете оправдания от тук до TRAPPIST-1, но това няма да промени факта, че просто не го искате достатъчно силно и нямате куража да го постигнете. Не сте достатъчно безразсъдни, че да извоювате това, което искате.И понеже обожавам да провокирам – PROVE ME WRONG.

Розето в чашата, чедъра и синьото сирене на дъската до мен някак ме накараха да се замисля дали ще мога да преглътна залъка „чужбината“ така, както преглъщам тях – ще е сложно. Но е нещо, за което отдавна говоря и отдавна искам. Нуждата от спокойствие и чисто, уредено място, на което да живея става твърде силно напоследък. И това няма да е лесно, както всичко, с което някога съм се захващал. Но съм си наумил, че ще успея с това, както успях с всичко останало, с което съм се захващал. Намира се и някой и друг провал, естествено, но обикновено това ми действа като мотиватор. За момента съм на етап идея – набелязани 3 града с проучени доста неща около тях, притеглени внимателно възможности и невъзможности. Ясно е, че ще го направя сам, не съм и очаквал да имам някой до себе си в подобно начинание. Обикновено в края на краищата винаги се стига до момента, в който правя нещото сам. Някак съм свикнал с това, но пък и това ми помогна да порасна една идея по-бързо, за добро или зло. Може би заради това нищо не успява да ме задържи тук, в тази държава.

Съществуваше шанс да забързам този процес с кандидатстване по позиции и прочие, но изглежда няма заради кого да правя подобно нещо. Има още няколко неща, които искам да изчакам да се случат, да отстраня няколко проблема, 2-3 важни събития в семейството и вероятно ще остане за втората половина на годината. Нямам причина да ръшвам и пушвам.

Eyes on the prize.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s